инж. Тошко В. Ламбов - ПУ „Васил Друмев” гр.Шумен, ІІ ПКС
Пламен Зл. Механджиев - V ОУ „Иван Вазов” гр.Шумен

Ц Е Л И
ОБОГАТЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ВСИЧКИ СТРАНИ И СФЕРИ НА ЛИЧНОСТТА – ИНТЕЛЕКТУАЛНО, ЕМОЦИОНАЛНО, ВОЛЕВО РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ЗАЛОЖБИ И ИНТЕРЕСИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОЕКТА.
Да се пропагандира идеята за зашита на природата в наши дни е похвална дейност. Днес дори много държавни и политически дейци от всички страни вземат присърце тази идея. На срещи на най-високо равнище между държавници и на световни форуми се водят разговори, вземат се решения и се сключват договори и конвенции за опазване на околната среда.
Само преди три десетилетия обаче не беше така. Тогава малцина оценяваха голямото значение на въпроса за опазването на околната среда и за разумното използуване на природните ресурси. Нещо повече — хората, които се занимаваха с подобна дейност, бяха смятани по-скоро за чудаци и фантазьори, отколкото за идеалисти. В същност това са всички онези, които още тогава виждаха далеч в бъдещето и добре разбираха последиците от неразумното и хищническо използуване на природните богатства. Един от пионерите на природозащитното дело не само в Европа, но и изобщо в света е проф. Бернхард Гжимек. Днес той е доайен, ако може да се каже така, на природозащитниците в света.
Впрочем името на проф. Б. Гжимек отдавна е добре познато у нас. Неговият филм „Серенгети не трябва да загине" мина триумфално по екраните в цялата страна и остави в сърцето на българския зрител толкова въодушевление и благодарност не само за великолепните цветни кадри от природата и животинския свят на Африка, но главно за високохуманната идея, прокарана в него. А днес още по-убедително звучат думите на проф. Б. Гжимек: „Вечна ще остане на Земята само природата, ако ние безсмислено не я разрушим. След 50 години едва ли някой ще се интересува от конференциите и репортажите, които изпълват днес страниците на всички вестници. Но ако дори и след 50 години в ранна утрин величествено излезе от храстите лъв и огласи околността с могъщия си рев, на всеки човек ще спре дъхът и сърцето му силно ще затупти. И съвсем не е важно дали този човек ще говори английски или руски, суахили или немски. Всеки ще застине в безмълвно възхищение и мълчешком ще хване ръката на съседа си, когато за пръв път в живота си види как 20 000 ивичести „тигрови кончета", без да бързат, пресичат необятната степ.. ,
Толкова безсмислено ли е наистина да се стараем сега да направим нещо за тези хора, за тези лъвове и за тези зебри, които ще живеят след 50, 100 или 200 години?"Защитата на животните - това е една от най - трудните дейности на човека. Защита - това е да предпазиш от унищожаване всички живи твари - от мравката та чак до слона , от най - нисшите до най - висшите живи организми. Защо трябва да ги защитаваме ? Ако започне да избиваме всички животни, един ден на планетата ще останем само ние, хората. И какво ? Ще започнем да се унищожаваме сами, мислим се за най- умните и висши същества на планетата. Но това съвсем не е така. Всяка жива твар действа според нуждите си.Колко нелепо и жалко е да се твърди , че животните са лишени от познание и чувство същества, които постъпват винаги по един и същ начин. Според хората, животните не чувстват нищо. Това въобще не е така. Ако беше така, щеше ли ловджийското куче да разбира заповедите на господаря си ? А може би и канарчето нямаше да може да интерпретира всяка мелодия, която чуе ? Те, всички четириноги са същества, които могат да се сравнят с хората. За едни това е реалност, за други -измислица, но животните са най - близкият родственик на човека. Нека не забравяме теорията , че човекът е произлязъл от маймуната. А какво е тя ? Животно , прародител на човека. Затова трябва да ги приемаме като наши приятели и да ги защитаваме. Защото има хора, които убиват животни за удоволствие. Според нас, това е престъпление, защото така намаляват животните и е възможно цели видове да изчезнат. Но има и хора, които като убиват животни, за За да опазим животните, трябва да се забрани производството на палта, поли, чанти, ботуши и други продукти, направени от естествени кожи. За да ги има нашите четириноги приятели, трябва да ги опазим и да се грижим за тях. Трябва да правим всичко възможно да ги пазим и защитаваме от нас самите. Ако успеем да опазим животните,ще съхраним екологичното равновесие ихармонията в природата.В специализираната литература съществува единомислие, че централният компонент в нея са образователните цели. В новата задължителна учебна документация целите са групирани в три категории: знания, умения и отношения. Това означава, че трябва да се предлагат не само готови знания, а и методи, подходи за изследване и придобиване на нови знания, учениците да се насочват към активно търсене и обработка на информация от различни източници. Знанията трябва да са научно верни, значими, да очертават глобалните проблеми и да подготвят за участие във вземане на решения в гражданското общество. Уменията, които следва да се формират, от една страна са общо интелектуални (разпознаване, описание, класифициране, сравняване, анализиране, обяснение, формулиране и изследване на хипотези и т.н.), а от друга – свързани с практическото използване на знанията за решаване на конкретни задачи, участие в дискусии, оценяване на проблеми и решения, самооценка, комуникативни умения и др.Отношенията, като резултат от дейностите, са свързани с формирането на ценностни нагласи и ориентации, изграждане на мироглед и методи на познание, готовност и стремеж към активно участие в живота на общността, в която децата живеят, адекватно реагиране н ситуации, застрашаващи здравето на хората и чистотата на околната среда. По отношение на екологичното обучение и възпитание, като неразделна част от химическото образование, отделните компоненти на целите могат да се определят по следния начин:

По отношение на знанията:
•Да се задълбочат теоретичните знания за класификация на химичните елементи, за строежа на веществото и за химичните реакции на нивото на класическите електронни представи (за ІІ ниво – квантово-механични); за разтвори; за химико-технологични процеси.
Да се разширят фактологическите знания по отношение на неорганичните и органичните съединения, които илюстрират теоретичния материал; приложението на химичните знания в практиката и здравно-екологични въпроси

По отношение на уменията:
Да се развият интелектуални умения, свързани със сравнения на обекти;
•формулиране на предположения и хипотези; предприемане на решения за изследване, доказване, проучване, избор на предмет на дейност; отстояване на позиция по екологични проблеми и въпроси.
•Да се съдейства за формиране на практически умения за планиране и провеждане на химичен експеримент; създаване на образци, модели и проекти; адекватно реагиране в ситуации, които застрашават здравето на човека и природното равновесие.

По отношение на ценностните ориентации:
•Да съдейства за постигане на мотивация за учебна дейност в условията “образование през целия живот”.
•Да се съдейства за формиране на мироглед и методи на познание; развитие на мисленето, въображението и интелекта на ученика.
•Да се подпомогне формирането на качества и отношение, позволяващи на ученика да отстоява идеите си и да проявява активна гражданска позиция.
По този начин учениците придобиват ценностни качества, методи на познание и логическо мислене, които им позволяват да проявяват активна гражданска позиция и творчески подходи при решаване на екологични проблеми.
По добрият достъп до качествено образование категорично се смята за предпоставка за увеличаване на заетостта и потенциала за доходи на уязвимите групи в това число и на ромите. Освен това завършването на основното образование от всички деца е една от големите Цели на хилядолетието за развитие.
Данните показват, че двама от всеки трима роми /в сравнение с един на всеки седем от мнозинството/ не завършват основно образование, двама от всеки пет / в сравнение с 1 на всеки 20 от мнозинството/ не посещават основно училище. Задържането на ромите в училищата се оказва основен проблем: ромските деца прекарват два пъти по-малко време в училище, отколкото децата от мнозинствата / съответно четири, пет или десет години/ - данните са от изследване на Лъчезар Богданов и Георги Ангелов.
Един от сериозните проблеми, който оказва сериозни негативни ефекти върху развитието на ромите, е свързан с тяхното образователно равнище. В момента образователната система не успява да ги обхване напълно, още по-малко да им даде необходимото ниво на грамотност, знания и умения. Решаването на този проблем може да се търси чрез промяна на стимулите в образователната система.
Училищата трябва да бъдат стимулирани да записват и обучават ромски деца, което може да стане чрез въвеждане на принципа „парите следват ученика”. От друга страна, финансирането трябва да се обвърже и с резултатите, постигани от учениците (покриване на определени минимуми). Включването на учителите – чрез подходящи стимули и диференцирано заплащане, както и децентрализацията на управлението на образователната система – също би било важна стъпка.
„Интеграция” на ромската общност наричаме онова състояние на нещата, при което тя участва в обществения живот като че ли не е отделна общност, при гарантирани индивидуални права и защита от дискриминация.
Експеримента протичащ между училищата ПУ „Васил Друмев” и V ОУ „Иван Вазов” в град Шумен е с цел интеграция на деца от ромски произход с деца от ромски произход със СОП в направление екологично възпитание и обучение.
При съприкосновението с природните материали учениците със СОП се насочват към идеята с вътрешно свое задължение да изпитват необходимост и да си дадат сметка за цялото богатство от опазването на околната среда.

Цел на проекта: интеграция и взаимопомощ на деца от неравностойно положение с членове на клуб на инвалидите и незрящите от гр.Шумен.
Резултатите от проекта показаха, че взаимоотношенията между групите са напълно възможни базирайки се на опита и мъдростта на възрастните хора, уменията и знанията на децата от V ОУ и сръчността и стриктността на децата от ПУ.
Много от случаите в ПУ се налага преодоляване на редица вторични недостатъци, формирани в процеса на неадекватното за тези деца обучение в масовото училище. Наред с това се налага да бъдат компенсирани редица психични и физиологични функции, познавателни процеси и личностни качества.
Активизирането и реорганизацията на компенсаторните механизми на деца със СОП е важна съставна част от цялостната работа на дефектологията.
Втората особеност на извънкласната форма на възпитание е процес в ПУ „В.Друмев” в който се разкрива съдържанието на целенасочената дейност за компенсиране на слаборазвитите или липсващи качества и свойства на аномалната личност. Поради това в ПУ се организира цялостен корекционно-компенсаторен режим, чиято цел е да създаде основа за правилно развитие на изоставащите деца. Той обхваща всяка учебно-възпитателна форма, всеки момент от пребиваването на детето в училище и му въздейства перманентно – като се започне от организацията и реализацията на дневния режим, на учебните занятия и на отдиха, на игрите и храненето, на извънкласните и извънучилищните мероприятия и се завърши с работата, посветена педагогическата просвета на родителите. Специалиалните педагози са призвани да активизират учащите се, да облекчат разбирането на изучаваните знания, да приближат децата със СОП към конкретната учебна ситуация и осигуряват връзката между практическото използване на знанията и уменията и тяхното усвояване.
ИЗВОДИ

Интеграцията и приобщаването на децата със СОП в живота трябва да се осъществява много деликатно, осъществяване на многократни разяснения и обсъждания с родителите, къде е най-добрата форма на обучение и възпитание на техните деца, за да бъдат полезни преди всичко на себе си и на обществото.
Добрата и дълновидна насоченост от страна на родителите и учителите ще е подход който да води до трайна социална адаптация и конкурентноспособност на пазара на труда и като цяло на умение за справяне с житейските ситуации и проблеми.
Сравнението на деца на обучението в специалните училища на базата на държавните стандарти показва, че приобщаването им в общообразователни училища намалява значително публичните разходи, но на каква цена? Работата с тези деца е морална отговорност към тях от цялото общество.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Увеличаване на часовете по : труд и техника, музика и изобразително изкуство.
Въвеждане на групи – занимания по интереси с практическа насоченост като цяло в образователната ни програма за придобиване на практически знания, умения и навици.
Ангажираността на децата в посочените извънкласни форми ще намали агресията и различията битуващи сред децата с различно материално, социално и етносно различие в училищата.


Литература:

Богданов, Ангелов, 2006г., Интеграция на ромите в България: Необходими реформи и икономически ефекти.
Дирекция „Етнически и демографски въпроси”, 2006г., Културата като основа на интеграцията на етносите.
Любенов, Чилингирова, 2006г., Училищна политика за социализиране и интегриране на учениците роми в условията на хетерогенна културна среда.
НПО, 2004г., Алтернативен доклад на НПО за напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС.





Адреси за коренспондениця

инж. Тошко Василев Ламбов, ІІ ПКС, ПУ „Васил Друмев” гр.Шумен
Пламен Златев Механджиев, Директор на V ОУ „Иван Вазов” гр.Шумен